В праисторически времена оцелелите от остров, опустошен от вулканично изригване, се добират до съседния остров, също вулканичен, и се опитват, докато сеят безредие и раздор, да убедят приютилите ги местни жители да се преместят с тях на континента и да създадат нова колония заедно. Не се спират и пред насилието... В своя четвърти филм братя Тавиани използват алегорията за едно метафизично и метафорично разсъждение върху сблъсъка между революционери и реакционери, между поколение и поколение. "Праисторическата притча за двете племена, които се спасяват от природното бедствие и влизат в конфликт по отношение на бъдещето си (едните са изцяло отдадени на предпазлива защита и мъдро самосъхранение, другите са авантюристично отворени към търсенето на едно по-постоянно и пълно щастие, вечно недостигано, вечно далечно), е натоварена с многозначителни препратки към настоящето, които безвремието на алегорията не обезсилва."
